Instant thoughts - in words and colors

My dear friends, my readers, everyone, I wish you a wonderful Christmas time, filled with love and happiness, with candle lights and the scent of cookies! Here, some shots at the Christmas market in Heidelberg - Heidelberger Weihnachtsmarkt.

Whenever you think that everything is gray and hopeless, stop for a second and think again. Differently. Life is not gray, not blue or pink. It is more like a white sheet of paper and you are the one with the pencils and the brushes. There is always something to make you feel depressed - starting with the weather and the spoiled milk for breakfast and ending with an injury, lost of your job, your friend, your love. There is always someone that gets more of what you want. There is always someone that gets less of what they need than you do. There is always something that can make you laugh and always someone that will be happy to see you smile. So look back into your heart and find the right colors to paint your life again.

As a summer thunderstorm it came; I swear it's only fate the one to blame. Within a second, with your flashing eyes You burned my never-melting ice. All the shyness I collect so long Vanished in a single joyful gong. Fears of all unknown I face fade out if I'm in your embrace. While the radio plays our song My feet and heart dance along. Spinning into this world so new, I know I want it to be with you.

Слънцето почти беше залязло. Последните лъчи проникваха през пролуките на спуснатите щори и заслепяваха с остротата си изморените ученици. Нейното съзнание обаче беше будно. Както обикновено. Тя беше естествено съвсем далеч от заобикалящия я свят – тя беше в едно друго измерение, потънала в мислите си за минало, настояще и бъдеще. Погледът й се рееше между зелената дъска, по която непрекъснато шареше тебеширът, и малките късчета небе и светлина, които се виждаха отвън. „Скоро ще се стъмни”, помисли си тя. Тя обичаше тъмнината – тя я изпълваше с чувството за тайнственост и приключение, което напълно съответстваше на авантюристичната й и дива душа, но освен това тъмнината даваше възможност на въображението й да се развихри. Продължавайки несъзнателно мисълта си наум, тя започна да скача с поглед от глава на глава. Небрежно. Без порядък. Това бяха различни коси, различни очи, носове, усти... за нея обаче те не значеха вече нищо. Беше изгубила доверие в тези хора, които преди време нарич...

 

It was late after midnight when her body laid motionless and crushed like a branch of a young green tree in the cold bed. The water from her tears has evaporated and only salty traces and the crimson of her eyes were remnants of the past few hours. She had sobbed herself to sleep again. Night after night weariness and loneliness sucked all her energy and the once bright color of her cheeks. During the day she had tons of stressful work to do, but at least she was busy, social, useful.  Coming home was painful. Sometimes she stepped slowly and insecure as though procrastinating, delaying the moment of unlocking the door to the empty apartment. Other times she ran home in rage and in tears knowing that it will ever be the same again and again. Alone at a place she called home. But what home was that if it offered only empty rooms, closed windows, dimmed light and a cold bed? He hadn’t really left her actually. He just enjoyed his free time. It was fine for her that he would r...

I was in a perfume store today. Just trying to fill the time gap between two flights – coming from a place that will never be my home again and going to a place that will never feel like home to me. Strolling aimless and absentminded I didn’t make the effort to concentrate or search a present for the coming birthday of my sister. Suddenly, my consciousness was alarmed by the shiny surface of a black perfume bottle. The painting of a rose on the front of it was the keeper of a bittersweet memory, enchanting with a well-known spell. I knew that for my own well being I should fall back in the boredom and the daydreaming of a minute ago, but my inner voice lured me into drawing back all memories once again. I drew a paper piece from the container and ignoring my trembling hand I soaked it in perfume. The strong scent spread through my whole body like a poison, leaving me dizzy and spellbound. Flashbacks attacked my mind and I felt as if the magical fluid was evaporating right from his ...

Един летен ден по случайност или заради съдбата се озовах на тавана в къщата на вуйчо ми. С неудоволствие се заех да търся учебник по физика, когато попаднах на кутия от стар касетофон. Беше запокитена в ъгъла сред множество от вероятно непотребни вещи. Под дебел слой прах бледо личеше наличието на някакъв надпис. Прокарах ръка по капака и пред мен бавно се откриха пет грижливо изписани и украсени букви: ЛЮБОВ. Любопитството ми надделя. Завъртях ключа на вратата, изключих мобилния си телефон и за секунди се откъснах от действителността. Съдържанието на кутията беше изключително разнообразно, обхващайки повечето от аспектите на човешкото творчество – стихове и песни, есета и любовни писма, снимки и рисунки... Науката също заемаше своето почетно място: психологическата гледна точка на въпроса, любовта в числа и знаци, енергии и вещества, “отговорни“ за чувствата... Бях изумена. Поглъщах информацията , образите, преживяванията на толкова други хора. На дъното на кутията попаднах на пр...

Физика, химия, история... безкрайно много научни теми, в които човечеството напредва ден след ден. Всяка нова решена задача, всяка нова технология, видяла бял свят, ни води по пътя към опознаването на собственото ни съществуване в тази необятна и непозната вселена. Стремим се да разчленим видимото до молекули, атоми, протони и електрони - до невидимите частички, които създават това, което сме. Стремим се да поберем в полезрението си планети, съзвездия, галактики - една дребна част от Цялото. Стремим се да погледнем назад към миналото, фактите, хората, поводите и причините за действията им, за да се поучим от това. Стремим се да технологизираме света си, да надскочим времето, пространството, съвършенството. Стремим се. А какво постигаме? Несъмнено богатството от знания е необятно днес. Без  съмнение това е и едно от най-ценните притежания на човечеството. Най-скъпата стока - информацията. Това, което никой не може да ти отнеме - знанието. Но дали заровени сред невидими частичк...

Sitting on the window case, I stare outside all day - people wearing no face, follow their own way. Crystal raindrops falling heavy on the dusty ground; on the window shield they’re rolling, to the gravity they’re bound. And just like every object flying comes back to the Earth, although I keep on crying, It’s you my heart will serve. I’ll never leave you and forget the salty tears, the boiling pain, because that day on which we met you ruthless stole my heart and brain.

There are lots of different kinds of photography, as well as reasons why a photo is taken. Travel photography is probably one of the most popular and surely the most practiced one of them. Every tourist captures the beautiful, unknown, curious, and especially extraordinary places while exploring them during their holiday. And so I did too. Here are just three old low light travel photography shots I did in different places and times. Dublin, Ireland Sunset in Salzburg, Austria Sunrise in Sunny Beach, Bulgaria

Искрица бледозлатна и сребролунна капка чистота докоснаха се нежно в загадъчна искряща нощ. Разпали огънят страстта и магически облъхна нея – Вълнуващо я покори В своя пурпурен пожар. Разля се с бистър езерен покой Водата с благородна чистота, Но и избухваше в пенлив порой От кристалноблясчната свежест. Огънят – възбуждащо парлив – Разгаряше искрицата на любовта. Нежно галеща, но и игрива, Прелест вливаше водата в любовта. Две вечни стихийни начала Сляха се в едно и претвориха В пламенна любовна красота Водната и огнена магия.

Когато в скучен летен ден или през зимата във ден студен хормоните се разбунтуват, но не искаш да те нацелуват; Когато от уроци и домашни и от труд над книги прашни уморен си и яде те глад помага само парченце шоколад! Млечен, бял или със крем, с лешници или с бадем, той разтапя се в устата и нежно гали ти душата. Топлина по тялото разлива, но не пари като от коприва, а усмивка хубава рисува и буден сякаш си сънувал.

When the world is dark… when technology, Internet and chatrooms can’t make you have fun any more… when even music cannot express your feelings and is either too optimistic, or too unsuitable… when every book you read is dull, every movie unreal, every computer program too serious or too easy… when you’re busy, but still wonder what to do… when your body’s betraying you… when the weather is so awful that cold freezes you to death… when your best friend is getting on your nerves… when nobody considers what you may feel, like, think, want… when you’re in a crowded school and still feel extremely lonely… when some people communicate with you only to hurt another person and make them envious… when the boy you love hasn’t enough time to slip a smile and a ‘hello’… when you wait for hours to see the one online, but he never contacts you on his own… when nobody is concerned about you and your problems… when even work cannot help you forget about this dreadful reality because sc...

Сред ледник и високи планини сред алпийски върхове и долини сред млечнобял и хрупкав сняг с тебе аз за пръв път бях. Под синьото просторно небе сняг проблясва в разни цветове и слънчевата светлина отразява, а в душата ми слънце изгрява. С нежен полъх вятърът шепти: ‘днес ще бъдем само аз и ти’ Слънце гали моето лице, копнеещо за твоите ръце. Душата ми докосваш с думи - затреперват   всички струни. Искрица ражда се от тез лъчи на твоите светло-кафяви очи. Магично ти явяваш се пред мен в този слънчев чуден летен ден: пламък на надежда ми предаваш и частица от внимание ми даряваш. Със снимка запечатваш любовта и си запазваш миг от вечността. А спомен топли моето сърце И напомня ми за твоето лице. Сред ледник и високи планини сред алпийски върхове и долини сред млечнобял и хрупкав сняг с тебе аз за пръв път бях.

Непознат, но нежен глас, Който още помня аз; Свеж и пресен хрупкав сняг, Плисък край красивия бряг. Звучно ‘щрак’ от апарат; Автобусен шум познат; Една песен ден след ден Звучаща отново в мен. Но после, тишина и мрак; Беззвучие – душевен враг. Нежни баладични нотки – Носят ме в любовни лодки. Тъй чаканото кратко ‘клик’ – Туптене на сърце в миг. Злобно, потискащо ‘тик-так’ Вещае закъснение пак. Музика от твоя свят, Звук със веселост залят; Гръмки фрази и рефрен Кънтят в ума ми всеки ден. Нито тишината тясна, Нито музиката бясна Заличават някой звук Или мисълта оттук.

Аз помнех те тъй ясно, но спомените избледняват. И времето прекрасно съзнанието ми не оргява. Но образът - пак лъчист: Усмивка топла на устата; душа – бяла като лист; уютната прегръдка на ръката. Погледът е многолик - мъдър, сериозен и засмян, отразява всеки миг, от картинния албум избран. Косите снежнобели не предават само възрастта – дните цвета са взели, но оставили са мъдростта. Гласът глъхне надалеч, изчезват и думите натам; смешки, учения, няма веч; и детски глъч не ще има. Знам.

"To be or not to be - that's the question!" To strive and struggle? To be a wizard or a muggle ? To follow your own dream Or to go with the stream? I’m asking everyone – But only an echo of silence is what I hear. I feel the breath of life so near And somehow strange and weird – It makes me shiver from fear. Would I wake up one sunny day And find out in dismay, That the only thing I did was to obey, Because I lost my chance to seize the day? I see it now – the key is to act in life, To be a leader strong in order to survive. And not to worry what other people think, Just come on stage, smile and wink.

Do you remember           our long night talks? Do you remember           our sunny fresh walks? Do you remember           our jumps and plays at school? Do you remember           how we broke the rule? Do you remember           all the songs I sent you? Do you remember           all the gifts I gave you? Do you remember           my happy smiles and eyes? Do you remember           how I melted your heart of ice? Do you remember           the night at the seashore? Do you remember           what I swore? Do you remember ...

Smile. Come on, try it. It is easy. OK, this is dreadful. I will close my eyes and you will smile. Now do it! I don't see you smiling and I don't feel it either. Smile. For me. For them. For yourself. OK, you are a fake. Let's try another thing. Think about your first kiss. How was it? Scary? Funny? Embarrassing? No matter what the answer is, you are smiling now. Think about the first time someone special told you they love you. Were you surprised? Were you happy? Did you forget who you are, what you were going to say, where it all happens? I feel you smiling. The smile you give me now comes right from your heart. You remember being happy, warmth and light spread in your body until they reach your mouth. And then you smile. You are so beautiful that I feel the urge to smile too. Never stop smiling.

I close my eyes and let my thoughts run free through my mind. Bright pictures of seen and unseen wonders, existing and fictional, beautiful and terrifying. And a voice whispering rhymes and phrases in diverse languages, inspiring me to grab a pencil and let the words roll over the sheet of paper. So here I am. And this is my world. In words and colors.