За науката и още нещо

Физика, химия, история... безкрайно много научни теми, в които човечеството напредва ден след ден. Всяка нова решена задача, всяка нова технология, видяла бял свят, ни води по пътя към опознаването на собственото ни съществуване в тази необятна и непозната вселена.

Стремим се да разчленим видимото до молекули, атоми, протони и електрони - до невидимите частички, които създават това, което сме. Стремим се да поберем в полезрението си планети, съзвездия, галактики - една дребна част от Цялото. Стремим се да погледнем назад към миналото, фактите, хората, поводите и причините за действията им, за да се поучим от това. Стремим се да технологизираме света си, да надскочим времето, пространството, съвършенството.

Стремим се. А какво постигаме?

Несъмнено богатството от знания е необятно днес. Без  съмнение това е и едно от най-ценните притежания на човечеството. Най-скъпата стока - информацията. Това, което никой не може да ти отнеме - знанието. Но дали заровени сред невидими частички не губим представа за същественото и функтионалното? Дали зареяни в далечни недокоснати места не губим усещането за близката реалност? Дали с възхитата от великите дела на героите от миналото не пропускаме сами да градим и творим? Дали втурнати към бъдещето не забравяме, че живеем тук и сега?

Comments

  1. AnonymousJune 9, 2011 at 7:25 PM

    Е, мисля, че точно ти не трябва да се притесняваш за това по отношение на себе си. Толкова си активна, многопосочна, производителна!
    Д

    ReplyDelete
  2. SeleneJune 9, 2011 at 9:05 PM

    Опитвам се, но осъзнавам че е много лесно да се подхлъзнеш и да забравиш какво е важното в живота.

    ReplyDelete

Post a Comment

Popular posts from this blog

A Midnight Letter to a Friend

I miss you. Missing you comes and goes like a rainy day. Sometimes it is powerful and drowning like a spring storm. Other times it is a prolonged and silent sadness like a soaking autumn rain. Right now, my 'missing you' - seasons are totally messed up. I carry a lump in my throat for weeks now.. and every now and then, mostly when I lay alone in my bed, looking at the cloudy night sky, this lump explodes in a firework of emotions until I fall asleep after an enormous physical exhaustion. Logically thinking, there is no reason why I should need you back in my life. I'm happier than I ever was - I have great friends, great job, great home and oh yeah, I am spending my life with The One, My Dream Boy, My Knight in white armour. Only... there is nothing logical about missing you. I miss your smile, your laugh - sincere, sometimes a little arrogant. I miss talking to you about the wonders of the world. I miss you teaching me, showing me how to be better in so many thing...
Read more

Художници

С палитра от бои рисува съдбата наша и диктува действия, чувства и мечти и всеки своята боя следи. Дали ще грее тя изкряща и лекота душата ще обхваща с пъстроцветни светли цветове на слънчеви лъчи и плодове? Дали ще бъдат тоновете мрачни, а дните - мъгливо-здрачни; и сякаш дълбоко под земята ще изследваш тайните на душата? Дали ще има капки, пръски, и чувствата ще бъдат дръзки; и потънал в изкуствен импресионизъм ще превърнеш изкуството в реализъм? Дали ще бъдат като от вятър отвяни и един през друг в едно преляни и безразличие, и обич, и страх, добротата вечна и вечен грях? Житейската рисунка повелява, но четката сама не се управява; багрите подбрани са от теб, от мен; нови щрихи ден след ден, ден за ден.
Read more