Стихии на любовта

Искрица бледозлатна
и сребролунна капка чистота
докоснаха се нежно
в загадъчна искряща нощ.

Разпали огънят страстта
и магически облъхна нея –
Вълнуващо я покори
В своя пурпурен пожар.

Разля се с бистър езерен покой
Водата с благородна чистота,
Но и избухваше в пенлив порой
От кристалноблясчната свежест.

Огънят – възбуждащо парлив –
Разгаряше искрицата на любовта.
Нежно галеща, но и игрива,
Прелест вливаше водата в любовта.

Две вечни стихийни начала
Сляха се в едно и претвориха
В пламенна любовна красота
Водната и огнена магия.