Аз помнех те

Аз помнех те тъй ясно,
но спомените избледняват.
И времето прекрасно
съзнанието ми не оргява.

Но образът - пак лъчист:
Усмивка топла на устата;
душа – бяла като лист;
уютната прегръдка на ръката.

Погледът е многолик -
мъдър, сериозен и засмян,
отразява всеки миг,
от картинния албум избран.

Косите снежнобели
не предават само възрастта –
дните цвета са взели,
но оставили са мъдростта.

Гласът глъхне надалеч,
изчезват и думите натам;
смешки, учения, няма веч;
и детски глъч не ще има. Знам.

Comments

  1. AnonymousFebruary 5, 2011 at 3:29 PM

    Трогната съм, възприемам го и като подарък за рождения ден. Стихотворението е истинско, откровено и вярно. А снимката е по-хубава от оригинала.
    Д.

    ReplyDelete
  2. UnknownFebruary 5, 2011 at 3:40 PM

    Много си добра и много ми харесва стихотворението.

    ReplyDelete
  3. SeleneFebruary 6, 2011 at 11:35 PM

    Благодаря, то просто е искрено.

    ReplyDelete

Post a Comment

Popular posts from this blog

A Midnight Letter to a Friend

I miss you. Missing you comes and goes like a rainy day. Sometimes it is powerful and drowning like a spring storm. Other times it is a prolonged and silent sadness like a soaking autumn rain. Right now, my 'missing you' - seasons are totally messed up. I carry a lump in my throat for weeks now.. and every now and then, mostly when I lay alone in my bed, looking at the cloudy night sky, this lump explodes in a firework of emotions until I fall asleep after an enormous physical exhaustion. Logically thinking, there is no reason why I should need you back in my life. I'm happier than I ever was - I have great friends, great job, great home and oh yeah, I am spending my life with The One, My Dream Boy, My Knight in white armour. Only... there is nothing logical about missing you. I miss your smile, your laugh - sincere, sometimes a little arrogant. I miss talking to you about the wonders of the world. I miss you teaching me, showing me how to be better in so many thing...
Read more

Художници

С палитра от бои рисува съдбата наша и диктува действия, чувства и мечти и всеки своята боя следи. Дали ще грее тя изкряща и лекота душата ще обхваща с пъстроцветни светли цветове на слънчеви лъчи и плодове? Дали ще бъдат тоновете мрачни, а дните - мъгливо-здрачни; и сякаш дълбоко под земята ще изследваш тайните на душата? Дали ще има капки, пръски, и чувствата ще бъдат дръзки; и потънал в изкуствен импресионизъм ще превърнеш изкуството в реализъм? Дали ще бъдат като от вятър отвяни и един през друг в едно преляни и безразличие, и обич, и страх, добротата вечна и вечен грях? Житейската рисунка повелява, но четката сама не се управява; багрите подбрани са от теб, от мен; нови щрихи ден след ден, ден за ден.
Read more