Аз помнех те
Аз помнех те тъй ясно,
но спомените избледняват.
И времето прекрасно
съзнанието ми не оргява.
Но образът - пак лъчист:
но спомените избледняват.
И времето прекрасно
съзнанието ми не оргява.
Но образът - пак лъчист:
Усмивка топла на устата;душа – бяла като лист;
уютната прегръдка на ръката.
Погледът е многолик -
мъдър, сериозен и засмян,
отразява всеки миг,
от картинния албум избран.
Косите снежнобели
не предават само възрастта –
не предават само възрастта –
дните цвета са взели,
но оставили са мъдростта.
Гласът глъхне надалеч,
изчезват и думите натам;
смешки, учения, няма веч;
и детски глъч не ще има. Знам.
но оставили са мъдростта.
Гласът глъхне надалеч,
изчезват и думите натам;
смешки, учения, няма веч;
и детски глъч не ще има. Знам.
Трогната съм, възприемам го и като подарък за рождения ден. Стихотворението е истинско, откровено и вярно. А снимката е по-хубава от оригинала.
ReplyDeleteД.
Много си добра и много ми харесва стихотворението.
ReplyDeleteБлагодаря, то просто е искрено.
ReplyDelete