Instant thoughts - in words and colors

Непознат, но нежен глас, Който още помня аз; Свеж и пресен хрупкав сняг, Плисък край красивия бряг. Звучно ‘щрак’ от апарат; Автобусен шум познат; Една песен ден след ден Звучаща отново в мен. Но после, тишина и мрак; Беззвучие – душевен враг. Нежни баладични нотки – Носят ме в любовни лодки. Тъй чаканото кратко ‘клик’ – Туптене на сърце в миг. Злобно, потискащо ‘тик-так’ Вещае закъснение пак. Музика от твоя свят, Звук със веселост залят; Гръмки фрази и рефрен Кънтят в ума ми всеки ден. Нито тишината тясна, Нито музиката бясна Заличават някой звук Или мисълта оттук.

Аз помнех те тъй ясно, но спомените избледняват. И времето прекрасно съзнанието ми не оргява. Но образът - пак лъчист: Усмивка топла на устата; душа – бяла като лист; уютната прегръдка на ръката. Погледът е многолик - мъдър, сериозен и засмян, отразява всеки миг, от картинния албум избран. Косите снежнобели не предават само възрастта – дните цвета са взели, но оставили са мъдростта. Гласът глъхне надалеч, изчезват и думите натам; смешки, учения, няма веч; и детски глъч не ще има. Знам.