Instant thoughts - in words and colors

I miss you. Missing you comes and goes like a rainy day. Sometimes it is powerful and drowning like a spring storm. Other times it is a prolonged and silent sadness like a soaking autumn rain. Right now, my 'missing you' - seasons are totally messed up. I carry a lump in my throat for weeks now.. and every now and then, mostly when I lay alone in my bed, looking at the cloudy night sky, this lump explodes in a firework of emotions until I fall asleep after an enormous physical exhaustion. Logically thinking, there is no reason why I should need you back in my life. I'm happier than I ever was - I have great friends, great job, great home and oh yeah, I am spending my life with The One, My Dream Boy, My Knight in white armour. Only... there is nothing logical about missing you. I miss your smile, your laugh - sincere, sometimes a little arrogant. I miss talking to you about the wonders of the world. I miss you teaching me, showing me how to be better in so many thing...

I have almost forgotten how deep I can sink into your blue eyes. But here they are. Deep like wells of cold fresh water. And I am sinking… falling down… drowning…    I used to see you through. I used to know every thought; every hint of a smile was telling me a story. Every look was like a chapter of my favorite book and I was reading sleepless and exhaustless day and night. I could recognize the scent of your skin and your hair from afar and I could feel the touch of your fingertips on my body even when we were apart.  Only that we weren’t apart back then. We knew that the present is a gift – a gift we gave each other every day.  I knew what I had when I had you. I knew the whole time that you are surely one of the most important people in my life. I knew I will never forget you, because you were not only a friend, you were a soul mate. You opened up parts of my mind and heart I didn’t even know existed. You left a mark.  Your lips on my li...

Един летен ден по случайност или заради съдбата се озовах на тавана в къщата на вуйчо ми. С неудоволствие се заех да търся учебник по физика, когато попаднах на кутия от стар касетофон. Беше запокитена в ъгъла сред множество от вероятно непотребни вещи. Под дебел слой прах бледо личеше наличието на някакъв надпис. Прокарах ръка по капака и пред мен бавно се откриха пет грижливо изписани и украсени букви: ЛЮБОВ. Любопитството ми надделя. Завъртях ключа на вратата, изключих мобилния си телефон и за секунди се откъснах от действителността. Съдържанието на кутията беше изключително разнообразно, обхващайки повечето от аспектите на човешкото творчество – стихове и песни, есета и любовни писма, снимки и рисунки... Науката също заемаше своето почетно място: психологическата гледна точка на въпроса, любовта в числа и знаци, енергии и вещества, “отговорни“ за чувствата... Бях изумена. Поглъщах информацията , образите, преживяванията на толкова други хора. На дъното на кутията попаднах на пр...

When the world is dark… when technology, Internet and chatrooms can’t make you have fun any more… when even music cannot express your feelings and is either too optimistic, or too unsuitable… when every book you read is dull, every movie unreal, every computer program too serious or too easy… when you’re busy, but still wonder what to do… when your body’s betraying you… when the weather is so awful that cold freezes you to death… when your best friend is getting on your nerves… when nobody considers what you may feel, like, think, want… when you’re in a crowded school and still feel extremely lonely… when some people communicate with you only to hurt another person and make them envious… when the boy you love hasn’t enough time to slip a smile and a ‘hello’… when you wait for hours to see the one online, but he never contacts you on his own… when nobody is concerned about you and your problems… when even work cannot help you forget about this dreadful reality because sc...

Сред ледник и високи планини сред алпийски върхове и долини сред млечнобял и хрупкав сняг с тебе аз за пръв път бях. Под синьото просторно небе сняг проблясва в разни цветове и слънчевата светлина отразява, а в душата ми слънце изгрява. С нежен полъх вятърът шепти: ‘днес ще бъдем само аз и ти’ Слънце гали моето лице, копнеещо за твоите ръце. Душата ми докосваш с думи - затреперват   всички струни. Искрица ражда се от тез лъчи на твоите светло-кафяви очи. Магично ти явяваш се пред мен в този слънчев чуден летен ден: пламък на надежда ми предаваш и частица от внимание ми даряваш. Със снимка запечатваш любовта и си запазваш миг от вечността. А спомен топли моето сърце И напомня ми за твоето лице. Сред ледник и високи планини сред алпийски върхове и долини сред млечнобял и хрупкав сняг с тебе аз за пръв път бях.

Непознат, но нежен глас, Който още помня аз; Свеж и пресен хрупкав сняг, Плисък край красивия бряг. Звучно ‘щрак’ от апарат; Автобусен шум познат; Една песен ден след ден Звучаща отново в мен. Но после, тишина и мрак; Беззвучие – душевен враг. Нежни баладични нотки – Носят ме в любовни лодки. Тъй чаканото кратко ‘клик’ – Туптене на сърце в миг. Злобно, потискащо ‘тик-так’ Вещае закъснение пак. Музика от твоя свят, Звук със веселост залят; Гръмки фрази и рефрен Кънтят в ума ми всеки ден. Нито тишината тясна, Нито музиката бясна Заличават някой звук Или мисълта оттук.

Do you remember           our long night talks? Do you remember           our sunny fresh walks? Do you remember           our jumps and plays at school? Do you remember           how we broke the rule? Do you remember           all the songs I sent you? Do you remember           all the gifts I gave you? Do you remember           my happy smiles and eyes? Do you remember           how I melted your heart of ice? Do you remember           the night at the seashore? Do you remember           what I swore? Do you remember ...