Звуци

Непознат, но нежен глас,
Който още помня аз;
Свеж и пресен хрупкав сняг,
Плисък край красивия бряг.

Звучно ‘щрак’ от апарат;
Автобусен шум познат;
Една песен ден след ден
Звучаща отново в мен.

Но после, тишина и мрак;
Беззвучие – душевен враг.
Нежни баладични нотки –
Носят ме в любовни лодки.

Тъй чаканото кратко ‘клик’ –
Туптене на сърце в миг.
Злобно, потискащо ‘тик-так’
Вещае закъснение пак.

Музика от твоя свят,
Звук със веселост залят;
Гръмки фрази и рефрен
Кънтят в ума ми всеки ден.

Нито тишината тясна,
Нито музиката бясна
Заличават някой звук
Или мисълта оттук.