Звуци

Непознат, но нежен глас,
Който още помня аз;
Свеж и пресен хрупкав сняг,
Плисък край красивия бряг.

Звучно ‘щрак’ от апарат;
Автобусен шум познат;
Една песен ден след ден
Звучаща отново в мен.

Но после, тишина и мрак;
Беззвучие – душевен враг.
Нежни баладични нотки –
Носят ме в любовни лодки.

Тъй чаканото кратко ‘клик’ –
Туптене на сърце в миг.
Злобно, потискащо ‘тик-так’
Вещае закъснение пак.

Музика от твоя свят,
Звук със веселост залят;
Гръмки фрази и рефрен
Кънтят в ума ми всеки ден.

Нито тишината тясна,
Нито музиката бясна
Заличават някой звук
Или мисълта оттук.

Comments

Post a Comment

Popular posts from this blog

A Midnight Letter to a Friend

I miss you. Missing you comes and goes like a rainy day. Sometimes it is powerful and drowning like a spring storm. Other times it is a prolonged and silent sadness like a soaking autumn rain. Right now, my 'missing you' - seasons are totally messed up. I carry a lump in my throat for weeks now.. and every now and then, mostly when I lay alone in my bed, looking at the cloudy night sky, this lump explodes in a firework of emotions until I fall asleep after an enormous physical exhaustion. Logically thinking, there is no reason why I should need you back in my life. I'm happier than I ever was - I have great friends, great job, great home and oh yeah, I am spending my life with The One, My Dream Boy, My Knight in white armour. Only... there is nothing logical about missing you. I miss your smile, your laugh - sincere, sometimes a little arrogant. I miss talking to you about the wonders of the world. I miss you teaching me, showing me how to be better in so many thing...
Read more

Художници

С палитра от бои рисува съдбата наша и диктува действия, чувства и мечти и всеки своята боя следи. Дали ще грее тя изкряща и лекота душата ще обхваща с пъстроцветни светли цветове на слънчеви лъчи и плодове? Дали ще бъдат тоновете мрачни, а дните - мъгливо-здрачни; и сякаш дълбоко под земята ще изследваш тайните на душата? Дали ще има капки, пръски, и чувствата ще бъдат дръзки; и потънал в изкуствен импресионизъм ще превърнеш изкуството в реализъм? Дали ще бъдат като от вятър отвяни и един през друг в едно преляни и безразличие, и обич, и страх, добротата вечна и вечен грях? Житейската рисунка повелява, но четката сама не се управява; багрите подбрани са от теб, от мен; нови щрихи ден след ден, ден за ден.
Read more