Звуци

Непознат, но нежен глас,
Който още помня аз;
Свеж и пресен хрупкав сняг,
Плисък край красивия бряг.

Звучно ‘щрак’ от апарат;
Автобусен шум познат;
Една песен ден след ден
Звучаща отново в мен.

Но после, тишина и мрак;
Беззвучие – душевен враг.
Нежни баладични нотки –
Носят ме в любовни лодки.

Тъй чаканото кратко ‘клик’ –
Туптене на сърце в миг.
Злобно, потискащо ‘тик-так’
Вещае закъснение пак.

Музика от твоя свят,
Звук със веселост залят;
Гръмки фрази и рефрен
Кънтят в ума ми всеки ден.

Нито тишината тясна,
Нито музиката бясна
Заличават някой звук
Или мисълта оттук.

Comments

Popular posts from this blog

One week on Sal, Cabo Verde

Thoughts on Sunday Morning