Instant thoughts - in words and colors

I have almost forgotten how deep I can sink into your blue eyes. But here they are. Deep like wells of cold fresh water. And I am sinking… falling down… drowning…    I used to see you through. I used to know every thought; every hint of a smile was telling me a story. Every look was like a chapter of my favorite book and I was reading sleepless and exhaustless day and night. I could recognize the scent of your skin and your hair from afar and I could feel the touch of your fingertips on my body even when we were apart.  Only that we weren’t apart back then. We knew that the present is a gift – a gift we gave each other every day.  I knew what I had when I had you. I knew the whole time that you are surely one of the most important people in my life. I knew I will never forget you, because you were not only a friend, you were a soul mate. You opened up parts of my mind and heart I didn’t even know existed. You left a mark.  Your lips on my li...

Слънцето почти беше залязло. Последните лъчи проникваха през пролуките на спуснатите щори и заслепяваха с остротата си изморените ученици. Нейното съзнание обаче беше будно. Както обикновено. Тя беше естествено съвсем далеч от заобикалящия я свят – тя беше в едно друго измерение, потънала в мислите си за минало, настояще и бъдеще. Погледът й се рееше между зелената дъска, по която непрекъснато шареше тебеширът, и малките късчета небе и светлина, които се виждаха отвън. „Скоро ще се стъмни”, помисли си тя. Тя обичаше тъмнината – тя я изпълваше с чувството за тайнственост и приключение, което напълно съответстваше на авантюристичната й и дива душа, но освен това тъмнината даваше възможност на въображението й да се развихри. Продължавайки несъзнателно мисълта си наум, тя започна да скача с поглед от глава на глава. Небрежно. Без порядък. Това бяха различни коси, различни очи, носове, усти... за нея обаче те не значеха вече нищо. Беше изгубила доверие в тези хора, които преди време нарич...

It was late after midnight when her body laid motionless and crushed like a branch of a young green tree in the cold bed. The water from her tears has evaporated and only salty traces and the crimson of her eyes were remnants of the past few hours. She had sobbed herself to sleep again. Night after night weariness and loneliness sucked all her energy and the once bright color of her cheeks. During the day she had tons of stressful work to do, but at least she was busy, social, useful.  Coming home was painful. Sometimes she stepped slowly and insecure as though procrastinating, delaying the moment of unlocking the door to the empty apartment. Other times she ran home in rage and in tears knowing that it will ever be the same again and again. Alone at a place she called home. But what home was that if it offered only empty rooms, closed windows, dimmed light and a cold bed? He hadn’t really left her actually. He just enjoyed his free time. It was fine for her that he would r...

I was in a perfume store today. Just trying to fill the time gap between two flights – coming from a place that will never be my home again and going to a place that will never feel like home to me. Strolling aimless and absentminded I didn’t make the effort to concentrate or search a present for the coming birthday of my sister. Suddenly, my consciousness was alarmed by the shiny surface of a black perfume bottle. The painting of a rose on the front of it was the keeper of a bittersweet memory, enchanting with a well-known spell. I knew that for my own well being I should fall back in the boredom and the daydreaming of a minute ago, but my inner voice lured me into drawing back all memories once again. I drew a paper piece from the container and ignoring my trembling hand I soaked it in perfume. The strong scent spread through my whole body like a poison, leaving me dizzy and spellbound. Flashbacks attacked my mind and I felt as if the magical fluid was evaporating right from his ...

Един летен ден по случайност или заради съдбата се озовах на тавана в къщата на вуйчо ми. С неудоволствие се заех да търся учебник по физика, когато попаднах на кутия от стар касетофон. Беше запокитена в ъгъла сред множество от вероятно непотребни вещи. Под дебел слой прах бледо личеше наличието на някакъв надпис. Прокарах ръка по капака и пред мен бавно се откриха пет грижливо изписани и украсени букви: ЛЮБОВ. Любопитството ми надделя. Завъртях ключа на вратата, изключих мобилния си телефон и за секунди се откъснах от действителността. Съдържанието на кутията беше изключително разнообразно, обхващайки повечето от аспектите на човешкото творчество – стихове и песни, есета и любовни писма, снимки и рисунки... Науката също заемаше своето почетно място: психологическата гледна точка на въпроса, любовта в числа и знаци, енергии и вещества, “отговорни“ за чувствата... Бях изумена. Поглъщах информацията , образите, преживяванията на толкова други хора. На дъното на кутията попаднах на пр...