Спомен



Сред ледник и високи планини
сред алпийски върхове и долини
сред млечнобял и хрупкав сняг
с тебе аз за пръв път бях.

Под синьото просторно небе
сняг проблясва в разни цветове
и слънчевата светлина отразява,
а в душата ми слънце изгрява.

С нежен полъх вятърът шепти:
‘днес ще бъдем само аз и ти’
Слънце гали моето лице,
копнеещо за твоите ръце.

Душата ми докосваш с думи -
затреперват  всички струни.
Искрица ражда се от тез лъчи
на твоите светло-кафяви очи.

Магично ти явяваш се пред мен
в този слънчев чуден летен ден:
пламък на надежда ми предаваш
и частица от внимание ми даряваш.

Със снимка запечатваш любовта
и си запазваш миг от вечността.
А спомен топли моето сърце
И напомня ми за твоето лице.

Сред ледник и високи планини
сред алпийски върхове и долини
сред млечнобял и хрупкав сняг
с тебе аз за пръв път бях.

Comments

Post a Comment

Popular posts from this blog

A Midnight Letter to a Friend

I miss you. Missing you comes and goes like a rainy day. Sometimes it is powerful and drowning like a spring storm. Other times it is a prolonged and silent sadness like a soaking autumn rain. Right now, my 'missing you' - seasons are totally messed up. I carry a lump in my throat for weeks now.. and every now and then, mostly when I lay alone in my bed, looking at the cloudy night sky, this lump explodes in a firework of emotions until I fall asleep after an enormous physical exhaustion. Logically thinking, there is no reason why I should need you back in my life. I'm happier than I ever was - I have great friends, great job, great home and oh yeah, I am spending my life with The One, My Dream Boy, My Knight in white armour. Only... there is nothing logical about missing you. I miss your smile, your laugh - sincere, sometimes a little arrogant. I miss talking to you about the wonders of the world. I miss you teaching me, showing me how to be better in so many thing...
Read more

Художници

С палитра от бои рисува съдбата наша и диктува действия, чувства и мечти и всеки своята боя следи. Дали ще грее тя изкряща и лекота душата ще обхваща с пъстроцветни светли цветове на слънчеви лъчи и плодове? Дали ще бъдат тоновете мрачни, а дните - мъгливо-здрачни; и сякаш дълбоко под земята ще изследваш тайните на душата? Дали ще има капки, пръски, и чувствата ще бъдат дръзки; и потънал в изкуствен импресионизъм ще превърнеш изкуството в реализъм? Дали ще бъдат като от вятър отвяни и един през друг в едно преляни и безразличие, и обич, и страх, добротата вечна и вечен грях? Житейската рисунка повелява, но четката сама не се управява; багрите подбрани са от теб, от мен; нови щрихи ден след ден, ден за ден.
Read more