Instant thoughts - in words and colors

С палитра от бои рисува съдбата наша и диктува действия, чувства и мечти и всеки своята боя следи. Дали ще грее тя изкряща и лекота душата ще обхваща с пъстроцветни светли цветове на слънчеви лъчи и плодове? Дали ще бъдат тоновете мрачни, а дните - мъгливо-здрачни; и сякаш дълбоко под земята ще изследваш тайните на душата? Дали ще има капки, пръски, и чувствата ще бъдат дръзки; и потънал в изкуствен импресионизъм ще превърнеш изкуството в реализъм? Дали ще бъдат като от вятър отвяни и един през друг в едно преляни и безразличие, и обич, и страх, добротата вечна и вечен грях? Житейската рисунка повелява, но четката сама не се управява; багрите подбрани са от теб, от мен; нови щрихи ден след ден, ден за ден.

Rip it. Be that guy. Take it out and let it bleed. Squeeze it like a lemon and drain its life. Cut it into pieces and burn them one by one. Take the ashes grey and blow them all away. Then laugh. Be that mean. Laugh upon my stupid heart my naive soul my hopeless hope. Be that guy. Please, I bet you. Cause if you're not... oh if you're not... I will surrender to these crystal eyes to those strong arms to the voice telling me "I love you" But if I do... Oh if I do... I know I'll rip it Take it out and let it bleed Squeeze it like a lemon and drain its life. Cut it into pieces and burn them one by one. Take the ashes grey and blow them all away. Someday I'll be that girl. So please, boy, please Be that guy! Don't let me be the girl you'll never love again.

Don't kiss me. No. Don't speak. Don't go. Just stay here close and hold my hands in yours. Caress my hair just slow; let's listen to the falling snow. Let it cover all in white so we can take the new steps right.

В огъня на твойта страст потъвам; на пепел правиш волята ми ти. Под силата ти, крехка се огъвам; мойто тяло пак до теб трепти. И докосваме се скришом жадно - телата ни тъй бурно се желаят. И дъха ти аз поемам гладно - устните живот от твоите питаят. Мигът блажен в дим се изпарява, студът покрива скрежно мойта плът. Копнежът с вятъра си отминава, неизпълнен за пореден път.

Kiss me. Never let me go. Caress my body slow. Put your fingers on my skin and I'll burn down from within. Touch me gently with your hand, let me be under your command. Look me with those flashing eyes; Show me your next surprise. Love me with your all, open up to me your soul. Let me be your one and only - with me you won't be lonely.

I give to you my hand and let you lead the way to this bright dreamland where sun shines every day. Together we can grow, we can climb to the peak. It's all I need to know - with you I won't be weak. So take me in your arm, just hold me, be my shell; in fear, shelter me from harm; if you love me, I'll be well.

Синьо небе и слънце засмяно, лицето ти от лъчи огряно. Но все пак тъжно, мрачно, сякаш пред буря, здрачно. Погледът - угаснала искра; Зениците - лъщяща ликра. Но дори и сълзата не пада - гори нато от огнена клада. Безсилно питаш къде бях, за да призная своя грях. Тихо думите преглъщаш, в непаднала сълза ги превръщаш. Болка тъпа удря ме тогава, погледа не мога да забравя. И в мен се ражда зрънце покълващо и без слънце. Вината - мойта горест. Вина - фатална болест. Знам, не ме обвиняваш. "Не си виновна" - припяваш. Къде бях толкова време? Защо ти беше бреме? Защо не съм щастлива? Мисълта с въпроси те залива. Природата весело ликува. Градът - и той празнува. Очите ни гаснат с мъка, със страх от нашата разлъка.

As a summer thunderstorm it came; I swear it's only fate the one to blame. Within a second, with your flashing eyes You burned my never-melting ice. All the shyness I collect so long Vanished in a single joyful gong. Fears of all unknown I face fade out if I'm in your embrace. While the radio plays our song My feet and heart dance along. Spinning into this world so new, I know I want it to be with you.

Sitting on the window case, I stare outside all day - people wearing no face, follow their own way. Crystal raindrops falling heavy on the dusty ground; on the window shield they’re rolling, to the gravity they’re bound. And just like every object flying comes back to the Earth, although I keep on crying, It’s you my heart will serve. I’ll never leave you and forget the salty tears, the boiling pain, because that day on which we met you ruthless stole my heart and brain.

Искрица бледозлатна и сребролунна капка чистота докоснаха се нежно в загадъчна искряща нощ. Разпали огънят страстта и магически облъхна нея – Вълнуващо я покори В своя пурпурен пожар. Разля се с бистър езерен покой Водата с благородна чистота, Но и избухваше в пенлив порой От кристалноблясчната свежест. Огънят – възбуждащо парлив – Разгаряше искрицата на любовта. Нежно галеща, но и игрива, Прелест вливаше водата в любовта. Две вечни стихийни начала Сляха се в едно и претвориха В пламенна любовна красота Водната и огнена магия.

Когато в скучен летен ден или през зимата във ден студен хормоните се разбунтуват, но не искаш да те нацелуват; Когато от уроци и домашни и от труд над книги прашни уморен си и яде те глад помага само парченце шоколад! Млечен, бял или със крем, с лешници или с бадем, той разтапя се в устата и нежно гали ти душата. Топлина по тялото разлива, но не пари като от коприва, а усмивка хубава рисува и буден сякаш си сънувал.

Сред ледник и високи планини сред алпийски върхове и долини сред млечнобял и хрупкав сняг с тебе аз за пръв път бях. Под синьото просторно небе сняг проблясва в разни цветове и слънчевата светлина отразява, а в душата ми слънце изгрява. С нежен полъх вятърът шепти: ‘днес ще бъдем само аз и ти’ Слънце гали моето лице, копнеещо за твоите ръце. Душата ми докосваш с думи - затреперват   всички струни. Искрица ражда се от тез лъчи на твоите светло-кафяви очи. Магично ти явяваш се пред мен в този слънчев чуден летен ден: пламък на надежда ми предаваш и частица от внимание ми даряваш. Със снимка запечатваш любовта и си запазваш миг от вечността. А спомен топли моето сърце И напомня ми за твоето лице. Сред ледник и високи планини сред алпийски върхове и долини сред млечнобял и хрупкав сняг с тебе аз за пръв път бях.

Непознат, но нежен глас, Който още помня аз; Свеж и пресен хрупкав сняг, Плисък край красивия бряг. Звучно ‘щрак’ от апарат; Автобусен шум познат; Една песен ден след ден Звучаща отново в мен. Но после, тишина и мрак; Беззвучие – душевен враг. Нежни баладични нотки – Носят ме в любовни лодки. Тъй чаканото кратко ‘клик’ – Туптене на сърце в миг. Злобно, потискащо ‘тик-так’ Вещае закъснение пак. Музика от твоя свят, Звук със веселост залят; Гръмки фрази и рефрен Кънтят в ума ми всеки ден. Нито тишината тясна, Нито музиката бясна Заличават някой звук Или мисълта оттук.

Аз помнех те тъй ясно, но спомените избледняват. И времето прекрасно съзнанието ми не оргява. Но образът - пак лъчист: Усмивка топла на устата; душа – бяла като лист; уютната прегръдка на ръката. Погледът е многолик - мъдър, сериозен и засмян, отразява всеки миг, от картинния албум избран. Косите снежнобели не предават само възрастта – дните цвета са взели, но оставили са мъдростта. Гласът глъхне надалеч, изчезват и думите натам; смешки, учения, няма веч; и детски глъч не ще има. Знам.

"To be or not to be - that's the question!" To strive and struggle? To be a wizard or a muggle ? To follow your own dream Or to go with the stream? I’m asking everyone – But only an echo of silence is what I hear. I feel the breath of life so near And somehow strange and weird – It makes me shiver from fear. Would I wake up one sunny day And find out in dismay, That the only thing I did was to obey, Because I lost my chance to seize the day? I see it now – the key is to act in life, To be a leader strong in order to survive. And not to worry what other people think, Just come on stage, smile and wink.

Do you remember           our long night talks? Do you remember           our sunny fresh walks? Do you remember           our jumps and plays at school? Do you remember           how we broke the rule? Do you remember           all the songs I sent you? Do you remember           all the gifts I gave you? Do you remember           my happy smiles and eyes? Do you remember           how I melted your heart of ice? Do you remember           the night at the seashore? Do you remember           what I swore? Do you remember ...