Какво е любовта?

Един летен ден по случайност или заради съдбата се озовах на тавана в къщата на вуйчо ми. С неудоволствие се заех да търся учебник по физика, когато попаднах на кутия от стар касетофон. Беше запокитена в ъгъла сред множество от вероятно непотребни вещи. Под дебел слой прах бледо личеше наличието на някакъв надпис. Прокарах ръка по капака и пред мен бавно се откриха пет грижливо изписани и украсени букви: ЛЮБОВ. Любопитството ми надделя. Завъртях ключа на вратата, изключих мобилния си телефон и за секунди се откъснах от действителността. Съдържанието на кутията беше изключително разнообразно, обхващайки повечето от аспектите на човешкото творчество – стихове и песни, есета и любовни писма, снимки и рисунки... Науката също заемаше своето почетно място: психологическата гледна точка на въпроса, любовта в числа и знаци, енергии и вещества, “отговорни“ за чувствата... Бях изумена. Поглъщах информацията , образите, преживяванията на толкова други хора. На дъното на кутията попаднах на привидно доста незначително листче. С разкривен почерк пишеше: “Какво е любовта?” Въпросът ми се стори изключително неуместен и глупав.Та аз бях изчела толкова много за любовта току-що. Толкова много отговори бях получила. Нещо обаче ме накара да се спра,  да се замисля. Едно тихо гласче се обади в мен и ме попита “Какво наистина е любовта?” Не знам колко време съм прекарала в обмисляне на най-подходящия и най-верния отговор. Може би пет минути, може би час, два или повече. Не намерих отговор. Изкарах всеки спомен, всяка прочетена мисъл, всяка разказана случка от съзнанието си, но нито едно от тях не ми даде отговор. Озадачих се. По случайност обърнах онова малко листче от другата страна.А там стоеше отговорът. Единственият възможен. Най-точният, най-истинският и този, който всеки човек вътрешно в себе си все пак осъзнава.

       

       Любовта беше просто:

                ВСИЧКО.

        Всичко, което движи света.

        Всичко, за което си струва да живееш.

        Всичко, за което си струва да умреш.