Instant thoughts - in words and colors

Синьо небе и слънце засмяно, лицето ти от лъчи огряно. Но все пак тъжно, мрачно, сякаш пред буря, здрачно. Погледът - угаснала искра; Зениците - лъщяща ликра. Но дори и сълзата не пада - гори нато от огнена клада. Безсилно питаш къде бях, за да призная своя грях. Тихо думите преглъщаш, в непаднала сълза ги превръщаш. Болка тъпа удря ме тогава, погледа не мога да забравя. И в мен се ражда зрънце покълващо и без слънце. Вината - мойта горест. Вина - фатална болест. Знам, не ме обвиняваш. "Не си виновна" - припяваш. Къде бях толкова време? Защо ти беше бреме? Защо не съм щастлива? Мисълта с въпроси те залива. Природата весело ликува. Градът - и той празнува. Очите ни гаснат с мъка, със страх от нашата разлъка.

So here we are - at the beginning of a year, which according to the discussions of the last few years is supposed to be End of the World of some kind. Where did it all start? The Maya Calender, of course. Sadly, predictions about doomsday in December 2012 are a great misinterpretation of the time structure of the Maya. Their calender was differently composed than the Gregorian calender we use. One way to keep track of huge fragments of time was The Long Count. Simplified and compared to what we know: 1 day is a K'in, 1 month are 20 K'in, 1 year - 360 K'in. This was followed by 1 B'ak'tun or approximately 394 years. Just as each entry in a new millennium is a reason for great celebration for us, the beginning of a new B'ak'tun was a special and happy moment for the Maya. December 21, 2012 is simply the beginning of the 14th B'ak'tun. Taking these facts into consideration, I guess, people started a new way of thinking about this day - not so much a...

My dear friends, my readers, everyone, I wish you a wonderful Christmas time, filled with love and happiness, with candle lights and the scent of cookies! Here, some shots at the Christmas market in Heidelberg - Heidelberger Weihnachtsmarkt.

Whenever you think that everything is gray and hopeless, stop for a second and think again. Differently. Life is not gray, not blue or pink. It is more like a white sheet of paper and you are the one with the pencils and the brushes. There is always something to make you feel depressed - starting with the weather and the spoiled milk for breakfast and ending with an injury, lost of your job, your friend, your love. There is always someone that gets more of what you want. There is always someone that gets less of what they need than you do. There is always something that can make you laugh and always someone that will be happy to see you smile. So look back into your heart and find the right colors to paint your life again.

As a summer thunderstorm it came; I swear it's only fate the one to blame. Within a second, with your flashing eyes You burned my never-melting ice. All the shyness I collect so long Vanished in a single joyful gong. Fears of all unknown I face fade out if I'm in your embrace. While the radio plays our song My feet and heart dance along. Spinning into this world so new, I know I want it to be with you.

Слънцето почти беше залязло. Последните лъчи проникваха през пролуките на спуснатите щори и заслепяваха с остротата си изморените ученици. Нейното съзнание обаче беше будно. Както обикновено. Тя беше естествено съвсем далеч от заобикалящия я свят – тя беше в едно друго измерение, потънала в мислите си за минало, настояще и бъдеще. Погледът й се рееше между зелената дъска, по която непрекъснато шареше тебеширът, и малките късчета небе и светлина, които се виждаха отвън. „Скоро ще се стъмни”, помисли си тя. Тя обичаше тъмнината – тя я изпълваше с чувството за тайнственост и приключение, което напълно съответстваше на авантюристичната й и дива душа, но освен това тъмнината даваше възможност на въображението й да се развихри. Продължавайки несъзнателно мисълта си наум, тя започна да скача с поглед от глава на глава. Небрежно. Без порядък. Това бяха различни коси, различни очи, носове, усти... за нея обаче те не значеха вече нищо. Беше изгубила доверие в тези хора, които преди време нарич...