Instant thoughts - in words and colors

Синьо небе и слънце засмяно, лицето ти от лъчи огряно. Но все пак тъжно, мрачно, сякаш пред буря, здрачно. Погледът - угаснала искра; Зениците - лъщяща ликра. Но дори и сълзата не пада - гори нато от огнена клада. Безсилно питаш къде бях, за да призная своя грях. Тихо думите преглъщаш, в непаднала сълза ги превръщаш. Болка тъпа удря ме тогава, погледа не мога да забравя. И в мен се ражда зрънце покълващо и без слънце. Вината - мойта горест. Вина - фатална болест. Знам, не ме обвиняваш. "Не си виновна" - припяваш. Къде бях толкова време? Защо ти беше бреме? Защо не съм щастлива? Мисълта с въпроси те залива. Природата весело ликува. Градът - и той празнува. Очите ни гаснат с мъка, със страх от нашата разлъка.

So here we are - at the beginning of a year, which according to the discussions of the last few years is supposed to be End of the World of some kind. Where did it all start? The Maya Calender, of course. Sadly, predictions about doomsday in December 2012 are a great misinterpretation of the time structure of the Maya. Their calender was differently composed than the Gregorian calender we use. One way to keep track of huge fragments of time was The Long Count. Simplified and compared to what we know: 1 day is a K'in, 1 month are 20 K'in, 1 year - 360 K'in. This was followed by 1 B'ak'tun or approximately 394 years. Just as each entry in a new millennium is a reason for great celebration for us, the beginning of a new B'ak'tun was a special and happy moment for the Maya. December 21, 2012 is simply the beginning of the 14th B'ak'tun. Taking these facts into consideration, I guess, people started a new way of thinking about this day - not so much a...